Реклама
ГАЗ-АА и ГАЗ-ММ
Години на производство – 1932-1946 г, двигател – 3,3 л, 40 к.с., задвижване – 4 х 2, товароподемност - 1500 кг, военно прозвище – "полуторка". Това камионче е един от признатите символи на военното време, знаменито не по-малко от славните танкове Т 34 и "катюшите". Машината била толкова непретенциозна, че я правели под падащите бомби в Горкиевския автозавод, и толкова лека, че, дори натоварена, я издържал пресният лед на Ладожкото езеро и Пътя на живота. Затова камиончето се оказало незаменимо - возело пехотата, ранените, влачело оръдия и ремаркета… Скромното моторче с мощност 40 к.с. имало сериозен "апетит" - над 20 на сто и ускорявало колата до 70 км/ч. В основата на автомобила бил американският Ford AA, изкопиран доста щателно.
ЗиС-5
Години на производство – 1933-1958 г., двигател - редови, шестцилиндров, 5,6 л, 73, 76 или 85 к.с., задвижване – 4х2, товароподемност – 3000 кг, военни прозвища: "захар", "захарич", "зисок", "тритонка". Когато подготвяли тритонката на ЗИС, основната задача на конструкторите била да осигурят максимална надеждност и простота, ниска цена и висока здравина… Затова конструкция се получила доста примитивна: лонжерона рама, полуелиптични ресори, твърди мостове мосты, механични спирачки… Простата кабина имала дървена конструкция, нямало амортисьори и отопление, вентилацията ставала през прозорците. За сметка на това щофьорите харесвали високата товароносимост, лесният ремонт и колата била основна при превозване на военни товари.
Studebaker US6
Години на производство - 1941-1945 г., двигател – 5,2 л, 94 к.с., задвижване – 6х4 или 6х6, товароподемност – 2500 кг, военно прозвище – "студер", "съюзник". Отсъствието на качествена и високопроходима техника било основен проблем на руските военни шофьори. Затова още с появяването си първите Студебекери станали истинска сензация! Е, имали и недостатъци - голям разход на гориво и прекалено износване на гумите, но те се компенсирали от превъзходната проходимост и дърпателна сила - "американците" уверено измъквали затъналите "съвети". Между другото американските камиони станали подвижна платформа за реактивната система за залпов огън БМ-13Н /Катюша/, и взимали участие в парадите на Червения площад.
ГАЗ-М1
Години на производство - 1935-1943 г., двигател – 3,3 л, 50 к.с., привод – 4х4, военни прозвища: "емка", "емочка". Легендарната "емочка" возила щабните полковници и генерали… В основата й бил американският Ford-40, доработен от руските инженери, ръководени от знаменития в съветските времена конструктор Андрей Липгарт. Те заменили високотехнологичните американски агрегати с по-прости и подходящи за условията руски - вместо 8-цилиндровия двигател монтирали четирицилиндров, сменили напречните ресори с надлъжни, джантите със спици, подменили с щамповани. Но ходовите качества си останали американските - машината радвала пътниците с плавен ход и комфорт - имала дори запалка и пепелница!
Wyllis MB
Години на производство - 1942-1945 г., двигател – 2,2 л, 32 к.с., задвижване – 4х4, товароподемност 250 кг, наричан "вилис" и "джип". Пълноприводният всъдеход е разработен от специалистите на американската компания Bantam, а по-късно е произвеждан от Wyllis и Ford. Колите пристигали в разглобен вид и били монтирани отново от съветските механици. Сред достойнствата на машината били не само отличната проходимост и добра динамичност, но и относителната простота и надеждност. Единственият проблем бил теснотата на колата, фронтоваците нерядко я преобръщали, измъквайки се от вражески обстрел.
ГАЗ-67Б
Години на производство - 1944-1953 г., двигател – 3,3 л, 54 к.с., задвижване – 4х4, товароподемност – 400 кг, военни прозвища: "иван-вилис", "ванюша". Автомобилът е разработен за само 51 дена! И то, не като копие на американския джип, а като собствена разработка на горковчани: двигателят от ГАЗ-АА, останалото от пълноприводната Емка ГАЗ-61. Получил се уникален пълноприводен всъдеход, превозващ свързочници, разузнавачи и командири. Колата имала отлична проходимост, заради добре премислената геометрия и щироки следи. А четирицилиндровият двигател ускорявал колата до внушителните за времето и такъв автомобил 90 км/ч.
Dodge 3/4
Години на производство - 1942-1945 г., двигател – 3,8 л, 92 л.с., задвижване – 4х4, товароподемност – 750 кг, военни прозвища: "доджик", "три четвърти". Последното било заради товароподемността от 3/4 тона. Колата заемала междинна позиция между камионите и всъдеходите, превозвала отговорни, не особено тежки товари и дърпала леки оръдия. Особената професия била санитарен фургон, но по-често бил използвана за разузнаване и дозор, патрулиране и като командно-щабна машина.
